Тенденция, култура, философия - фристайл ските са всичко. Тони Черешаров „Ставри“ ни въвлича в интригуващия свят на екстремния спорт

Той е отдаден на силните емоции, страстта и креативността в дисциплината фрийстайл ски. Пламъчето в очите му започва да гори преди години, а днес смело може да заявим, че е един от най-успелите в областта. Представяме ви Тони Черешаров, познат на всички като Ставри. Човек на действието, силен двигател и мощен мотиватор. Притежава ударна доза енергия, изразена индивидуалност и неустоима харизма. Успехите му трудно могат да бъдат изброени - не е и нужно. Качествата на личността говорят много по-силно.

След срещата се чувстваме по-заредени и по-вдъхновени отвсякога. Позволете ни да прехвърлим чувството и на вас. Предаваме нататък!

1. Здравей, Ставри, сезонът се очертава доста интересен. Как започна той за теб?

Сезонът наистина се очертава да е много интересен, изпълнен със състезания, пътувания и доста каране. Уви, започна малко бавно, поради липсата на сняг. Това затрудни и курортите в изграждането на паркове, където да можем да тренираме, но нещата лека-полека се нареждат.

2. Спомняш ли си момента, когато се роди страстта към фрийстайл ските? Как и от какво беше привлечен?

Още от времето, когато ходех на ски училище на Витоша. Беше ми някак скучно да следвам групата, която просто си завиваше по пистите. Постоянно дебнех моментите, когато училтелката не ме вижда, за да мина през някоя бабуна, скокче, паднало дърво или каквото си намеря. Помня даже как нарочно си хвърлях щеките под лифта, където не беше обработено, след което казвах, че съм ги изпуснал и трябва да минем да ги вземем. Понякога ме пускаха сам, а понякога цялата група трябваше да минава под лифтa, заради моите глупости.

Следващият момент беше, когато един съученик ми донесе два диска със ски филми (“Yearbook” 2004г. и “Focused” 2003г.). Изобщо не знаех какво представляват, но когато се прибрах вкъщи и ги пуснах, бях просто изумен, гледах и не можех да повярвам какви неща правят хората със ски на краката си. Общо взето, тези два филма изцяло промениха разбиранията ми за ските и начина, по който те се развиха за мен.

3. Разкажи ни повече за спорта? Тенденция, култура, философия или просто работа – какво е той за теб?

Колкото и банално да звучи, за мен ските са всичко. Никога не съм си представял, че този спорт толкова много ще повлияе на живота ми, на мисленето ми и цялостно ще ме промени като човек. Благодарение на ските, съм обиколил страшно много уникални места и съм се запознал със страхотни хора, сред които и най-близките ми приятели. Именно това са и причините да отделям толкова много внимание и време на фриските и не виждам как това може да се промени за в бъдеще.

4. Предполагам, подготовката е сериозна, както физическа, така и психическа. Как изглежда твоят план?

Подготовката е изключително важна, особено в нашия случай, когато имаме всичко на всичко 3-4 месеца каране и трябва да ги използваме максимално пълноценно. Обикновено септември, октомври и ноември са месеците, през които водя засилена физическа подготовка, която включва функционални и кондиционни тренировки в комбинация с тренировки по гимнастика и акробатика (батути).

През летните месеци се отдавам и на други спортове (сърф, уейкборд, кънки и др.), в които координацията, баланса, добрата физическата форма отново са ключови фактори. Освен че е забавно да разнообразяваш с други спортове, те взаимно много си помагат.

5. Каква екипировка използваш?

От няколко години вече карам с дрехи на Protest и съм много доволен. Ските, с които карам фристайл в момента са Faction - Candide Thovex 1 - 176см, а ските ми за фрирайд са APO – Rise Up BC 184cm. От седмица вече съм и с нови – Il Moro и спокойно мога да заявя, че до момента това е обувката, която най-добре ми пасва на крака. Още на първият ден ги тествах в улейте на Рилски езера и се представиха повече от перфектно.

6. Винаги сме се чудили, какво се случва в главата на скиор по време на спускане? За какво мислите, говорите ли си на ум, имате ли ритуали?

Чак ритуали не бих казал, или поне аз нямам, но пък се е случвало да си говоря наум, сам да си се надъхвам между скоковете... „давай, е са ще лепне, полудявайййй”. Като изключим тези единични случаи, истината е, че в момента, в който тръгнеш, независимо дали става въпрос за някой брутален улей, или поредната линия със скокове, просто спираш да мислиш за всичко останало. Чувството е уникално и трудно да се обясни, според мен точно това е основното нещо, което отличава този вид спортове от много други.

7. Със сигурност близките ти се притесняват, а ти - изпитваш ли понякога чувство на страх?

Със сигурност майка ми и баба ми преживяват нещата доста по-тежко от мен. Помня един такъв момент, когато през 2012г. направих първата си сериозна травма по време на едно състезание в Пампорово. Извадих тазобедрената си става, което по- късно разбрах, че всъщност е доста трудно. Тогава за първи път ми минаха подобни мисли през главата - дали ще съм ок за следващия сезон, ще мога ли да карам, дали няма да ме е страх да скачам на големи кикъри и тн. Този момент беше изключително кратък и неусетно вече беше дошла следващата зима, а аз пак си карах, както си знам.

8. Кой е най-щастливият момент в твоята кариера? Кога беше връхната точка на напрежение? Изпитвал ли си разочарование?

Това до някъде е свързано с въпросната травма. По време на възстановяването и рехабилитацията, няколко доктора ми казаха да забравя за ските, а за скокове и състезания – да не си и помислям. Разбира се, това бе силно игнорирано от мен. Точно година след падането ми, аз отново бях на старта, на слоупстайл състезанието в Пампорово. Чувстах се отлично, уверен и изключително щаслив, както казах малко по- рано, когато тръгнеш - забравяш за всичко (проблеми, травми, болки... всичко). В крайна сметка, спечелих състезанието и чувството беше просто уникално. На следващия ден слезнах до болницата в Смолян, където лежах близо 20 дни. Занесох бонбони на докторите, които ме оправиха. С широка усмивка им казах, че отново карам ски и че даже съм спечелил състезание.

9. Как разпускаш? Занимаваш ли се други спортове?

О, да. Лятото карам уейкборд, сърф, уиндсърф, кросови мотори, кънки, колело... това лято прокарах и кайт. Общо взето, всичко ми е интересно и всичко бих пробвал.

10. Какви са целите ти? За какво мечтаеш?

От няколко сезона много искам да направя един трик и силно се надявам да успея скоро. Става въпрос за Double Cork 1080 и се надявам с малко повече време, в някой хубав парк, да успея да го направя.
Другите ми цели и мечти са свързани с пътувания до Япония, Канада и Аляска, където да се отдам повече на фрирайд. Това са найстина уникални места и усилено работя по въпроса да стигна до тях.

11. Какво би казал на тези, които тепърва откриват страстта към фрийстайл ските?

Да се насладят колкото се може повече на времето, прекарано в планината с приятели. Дали ще е фристайл, фрирайд, или просто ще си цъкат по пистите - няма особено значение. Важното е да се забавляват и в края на деня да си тръгнат заредени и с усмивка от планината.