Весо Овчаров
Световен рекордьор по акробатичен парапланеризъм
Brand Ambassador of: Jack Wolfskin
Слави Мутафов
Най-бързият българин на 60 м
Brand Ambassador of: Nike
Тони Черешаров
Фрирайд и фристайл ски състезател
Brand Ambassador of: Helly Hansen
Алекс Стойнов
Национален рекордьор по плуване
Brand Ambassador of: Speedo
Инна Ефтимова
Вицеевропейска шампионка по лека атлетика
Brand Ambassador of: Nike
Виктория Томова
Първа ракета на България в женския тенис
Brand Ambassador of: Nike
Радослава Ненова
Пътешественик и outdoor ентусиаст
Brand Ambassador of: Jack Wolfskin
Йордан Йовчев
Световен шампион и олимпийски медалист
Brand Ambassador of: Puma
Мартин Атанасов
Волейболен национал
Brand Ambassador of: Errea
Адриан Христов
Тенис състезател - юноши
Brand Ambassador of: Asics
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се криеше
зад най-големия ми страх - от високото.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя, но те водят до едно и също -
израстване. Единият е пътят на страха - да взимаме решения поради това,че ни
е страх или не харесваме. Другият е на любовта – да взимаме решения въз
основа на това, в което вярваме или харесваме. Иначе вярвам, че всяка душа е
тук, за да научи своя урок и когато той е усвоен, просто си отиваме. Този урок си
остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите мечти, цели,
кариера или вкус. Те по-скоро са индивидуалният метод, който ще ни преведе
до крайното заключение.
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото. Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора като мен. Друго, за което мечтая, е да развивам спорта и
сцената в него.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива, но те са по-скоро лични. Професионално съм много горд, че
успях да влезна в елитния клуб 500+, когато прелетях сам в слаби условия на
последния си ден в Бразилия 530 км за 10 ч. Това е нещо, което са правили по-
малко хора в света, отколкото имам пръсти на двете ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
veso_ovcharov
Veso Ovcharov
Как откри своето призвание?
- Открих своето призвание още с първия ми старт на състезание, когато
победих всички.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам, че сами ковем съдбата си и носим отговорност за развоя на всички
събития в живота ни.
За какво мечтаеше като дете?
- Започнах с атлетиката още като дете и мечтаех да съм най-добрият.
А за какво мечтаеш сега?
- Мечтая да стигна до най-високите върховете в атлетиката заедно с моята
треньорка Валя Демирева.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Нещото, което ме движи напред е треньорката ми, семейството ми и близките ми приятели. Също
така хъса и желанието да постигна целите и мечтите си.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Лично постижение за мен е, че имам хора до себе си, които ги е грижа за мен
и ми помагат. В професионален план титлите ми в спринта са моето
постижение, с което се гордея.
Кога се чувстваш у дома?
- У дома се чувствам във всяко едно местенце на България.
slavimutafov
Slavi Mutafov
tony.cheresharov
Tony Cheresharov
Как откри своето призвание?
- Първоначално не вярвах, че някой ден ще стана състезател по плуване.
Реално започнах да тренирам заради един приятел с когото отидохме на басейн
и ме предизвика да се състезаваме на плуване и той тогава ме победи, но аз му
казах, че ако започна да тренирам, ще го победя и така започнах да плувам.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам, но и в същото време не вярвам, защото ако нещо е писано да стане,
ще стане. Но също така ако нещо зависи от мен дали ще стане, то тогава не,
защото знам, че така както аз го направя, така ще се получи. Колкото съм дал
от себе си, рано или късно, толкова ще се отблагодари.
За какво мечтаеше като дете?
- Като дете мечтата ми беше да стана много добър в областта на компютрите.
От малък се интересувам от технологии и ми е изключително интересно накъде
ще се развиват и докъде могат да стигнат.
А за какво мечтаеш сега?
- Имам големи мечти, както и малки, но малките мечти са по-скоро цели. Най-
голямата ми мечта е да спечеля медал от олимпийски форум. А мечтата, която
имам в момента, е да отида на европейско за юноши.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Нещото, което ме кара да се движа напред, е моят треньор и цялата подкрепа,
която получавам от семейството, клуба и идеята, че това, което правя, ме прави
щастлив. Обичам и да побеждавам и като се появи някой, който е по-добър от
мен, ще направя всичко по силите си, за да го победя.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Чувствам се у дома, когато съм се прибрал от състезание и съм си постигнал
целите, които съм си поставил в началото на сезона и най-вече когато отида на
тренировка. За мен чувството във водата е много важно и ако не правя нещо с
удоволствие, просто се отказвам, но като вляза във водата, се чувствам във
второто ми вкъщи и забравям за всякакви проблеми извън басейна и правя
това, което обичам.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Как откри своето призвание?
- Като малка бях доста енергично дете и търсех къде да изразходвам енергията
си. Винаги съм имала афинитет към спорта и като дете се занимавах първо с
баскетбол, впоследствие започнах тренировки по лека атлетика и там намерих
себе си. Имах състезателен дух и всяка една тренировка беше състезание за
мен - обожавах да се състезавам, а всяка една победа ме караше да искам
още.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам в съдбата и че всеки има нещо драснато някъде там. Също така
вярвам, че всеки един от нас има способността да я променя в посока, която
смята за правилна. Да си поставя цели, които да следва с отдаденост и
мотивация за успех.
За какво мечтаеше като дете?
- Към днешна дата мечтая за голямо, сплотено семейство. Да бъда пример и да
популяризирам спорта сред подрастващите.
А за какво мечтаеш сега?
- Към днешна дата мечтая за голямо, сплотено семейство. Да бъда пример и да
популяризирам спортта сред подрастващите.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Целите, които си поставям, винаги са били моя движеща сила, а мотивацията
и ежедневните усилия - способ за реализация. Спортът ме научи на
дисциплина, работоспособност и отдаденост. Научи ме, че всеки труд се
възнаграждава рано или късно.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Някои от успехите, с които се гордея са: два медала от Европейско първенство
в спринтовите дисциплини 100 и 200 м.; национален рекорд на 60 м в зала за
девойки; носител на наградата Икар за най-добър млад спортист; 21 пъти
шампионка на България в дисциплините 60, 100 и 200 м спринт; многократна
Балканска шампионка във всички спринтове; участник на Олимпийски игри в
Пекин и Токио в спринтовите дисциплини 100 и 200 м.
Кога се чувстваш у дома?
- У дома се чувствам там където, са семейство и близките ми хора.
in4eto_speedy
Inna Eftimova
Как откри своето призвание?
- Родителите ми ме записаха да играя тенис и след като започнах да играя по
състезания, много се запалих и желаех да побеждавам и да печеля купи.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам най-вече в здравата работа, упоритост и човек да не се отказва от
мечтите и желанията си.
си.
За какво мечтаеше като дете?
- Да достигна номер 1 в женския тенис.
А за какво мечтаеш сега?
- Да спечеля турнир от Големия шлем.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Това защо съм започнала и също дългият и труден път, по който съм минала.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Европейска шампионка до 14 години. Това, че успях да вляза в топ 100 на
женския тенис.
Кога се чувстваш у дома?
- Когато съм вкъщи и не съм на турнири и мога да си отдъхна от вечното
пътуване.
viktoriyatomova
Viktoriya Tomova
Как откри своето призвание?
- Аз съм роден творец. Обичам да създавам. Дали ще е картина,
книга, или дом, няма значение. Във всяко нещо, с което се захвана,
влагам много вдъхновение и ентусиазъм. Дори когато ходя на
работа, гледам на това като на приключение. Забелязвам, че с
повечето хора не е така… Виждам отегчени и недоволни лица,
оплакващи се, мрънкащи, завиждащи. Това не е редно. Харесва ми,
ако мога да вдъхновя някой и той да живее като един откривател.
Вярвам, че в свят, пълен с толкова много възможности, „не мога“ е
просто едно оправдание. Мисля, че и в това е същността на
лидерството – да увличаш хората с лекота и да ги вдъхновяваш да
правят сами живота си по-красив и по-смислен. Според мен
призванието е това, което даваш на другите, останалото, което
обичаш да правиш за себе си, е просто хоби.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Идеално продължение на горния въпрос. Ние и съдбата работим
заедно и се променяме взаимно. Трябва да покажеш колко далече
искаш да стигнеш и доколко го заслужаваш, за да го задържиш,
когато го имаш в ръцете си. Има един разказ „Магазин за желания“.
Там всеки си купува това, на което е готов да плати цената. Това с
кармата е много интересно нещо. Хората трябва да бъдат малко по-
духовни, за да са щастливи, но им е трудно да го осъзнаят, защото
постоянно се рекламира един бездушен модел. Кармата е като
огледало на всичко, което правим.
За какво мечтаеше като дете?
- Да отида в някой резерват в Африка и да остана да живея там сред
зебри, слонове и жирафи. Както става по филмите. Когато бях дете,
това ми се струваше невъзможно, но много вълнуващо, още помня
приказките за Африка, които са ме карали да стоя будна нощем и да
си ги представям. Не вярвам да съм имала само една мечта.
Колкото повече научавах за света, толкова повече идеи се раждаха.
Аз съм любознателна и искам постоянно да съм част от нещо
интересно. Живея с такова голямо вдъхновение, че не ми стига само
да мечтая, имам нужда и да работя за постигането на мечтите си.
Освен това съм търпелива. Наясно съм, че за постигането на една
мечта понякога е нужно цял един живот.
А за какво мечтаеш сега?
- За полет до Марс, но преди това може да доразгледам планетата
ни. За мен също така е много важно не само какво ще видя, но и как
ще го видя, с кого и какви емоции ще преживеем. За мен пътуването
не е само един пин на картата или снимка в инстаграм. Друго, за
което мечтая, е да имам голяма библиотека с много книги като на
магьосник. Искам да имам и кошери и да отглеждам пчели. Има и
още много неща, които искам, но предпочитам да си ги запазя в
тайна засега. Сега светът става все по-достъпен и пътуванията все
по-лесни, така че по-скоро започнах да ги имам за даденост.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Всичко, което захвана, го правя от сърце. Виждам поне няколко
крачки напред. При мен няма празен ход, всичко е част от един по-
голям план. Като парчета от пъзел. Не обичам да захващам нещо
без да видя бъдеще в него. Не се сравнявам с други хора и това ми
носи много голяма свобода. Авантюристка съм, но обичам подреден
и планиран живот. Не търпя хора, които правят суматоха. С времето
се научих много да пазя личния си живот, да не правя непоискани
услуги и да игнорирам токсичните хора. Друго, което ме движи
напред, е да виждам, че синът ми се гордее с мен, или съм
вдъхновила някой да направи живота си по-добър. Ако някой е бил
уплашен и съм му дала кураж…. все неща на вид малки, но именно
те ни правят големи хора.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Преди няколко години заедно с приятелка създадохме планинско
състезание на Витоша – ";Копитото". Тъй като такива състезания има
много, се постарахме да избягаме от стандартната концепция и да
дадем шанс на всички да си тръгнат победители. Идеята ни не е да
се насърчава бой за първо място, а да се преживее приключение и
да открие всеки колко сила и инат има в себе си. Последните две
години и природата много ни помогна, защото бяха мъгли и много
кал. Има хора, които се запалиха много по планините и вече
обикалят цял свят в търсене на нови приключения. Но тук не
говорим само за планината като мода, а за един начин на живот,
който пази и уважава природата, границите на другите хора, отрича
вещоманията и насърчава личното развитие. Философията ни е
много по-голяма от това просто да си в планината. Оформи се нещо
като общност, с която имаме близък контакт и извън състезанието и
това е нашият малък принос към обществото.
Кога се чувстваш у дома?
- Ако трябва да съм съвсем откровена, у дома си се чувствам у
дома. Живея в подножието на планината и я виждам от всеки
прозорец. Не е казано, че щом съм пътешественик, не обичам дома
си. Човек трябва да създаде едно такова място с усещане на
спокойствие и сигурност. Отглеждам някои растения, които съм си
донесла от пътувания по света, стените ми са като малка галерия.
Когато не съм в настроение или имам нужда да помисля върху
някой проблем, просто обувам маратонките и отивам в планината,
т.е. отсреща. Пътеките там са добри слушатели. Истината е, че
където и да пътувам, каквото и да ми се случи винаги съм щастлива
да се прибера. Моят дом е моето най-любимо място.
radoslava.nenova
Radoslava Nenova
jordanjovtchev
Jordan Jovtchev
Как откри своето призвание?
- Всеки има различна мисия в своя живот. Някои хора го усещат с цялото си същество и не могат да
избягат от призванието си. А други са обречени на безпътие, не могат да усетят истинското си
"аз"
и се чувстват объркани. При мен беше ясно: след като произлизам от спортно семейство - спортът и
волейболът ми бяха в кръвта.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- До някаква степен, но не напълно.
За какво мечтаеше като дете?
- Винаги съм искал и мечтал да стана спортист на най-високо ниво и да изградя запомняща се
кариера.
А за какво мечтаеш сега?
- Сега мечтая от професионална гледна точка да спечеля всичко възможно на клубно ниво, да
спечеля поне един медал с националния отбор и да отида на Олимпиада. В личен план мечтая да
създам страхотно семейство.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Спортът, семейството, приятелите и доброто настроение.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Цялата ми спортна кариера до момента. Най-вече третата ми подред шампионска титла с
"ЗираатБанк". В личен план - запазените страхотни приятелства, които имам.
Кога се чувстваш у дома?
- Когато съм с най-близките до мен хора.
ma.atanasov
Martin Atanasov
Как откри своето призвание?
- Гледах олимпийските игри с дядо ми на село и ми хареса и реших да пробвам този
интересен спорт.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Да, смятам че всеки един има избран път.
За какво мечтаеше като дете?
- Да стана адвокат.
А за какво мечтаеш сега?
- Да стана олимпийски шампион.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Дисциплината. Тя прави така че неща, които не харесвам, изглежда че ги обичам.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Мога да кажа с този момент.
Кога се чувстваш у дома?
- Когато съм с познати хора, топла среда и добри треньори.
adrian_hristov12_
Весо Овчаров
Весо е световен рекордьор по акробатичен парапланеризъм. Започва да лети още на 17 години. От онзи момент нататък прекарва по-голямата част от времето си в небето.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми
страх - от високото.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя, но те водят до едно и
също -
израстване. Единият
е пътят на „страха“ - да взимаме решения поради това че ни е страх или
не
харесваме. Другият е
на „любовта“ – да взимаме решения въз основа на това, в което вярваме
или
харесваме. Иначе
вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е усвоен,
просто си отиваме. Този
урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или
вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни преведе до
крайното
заключение.
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото. Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора
като мен. Друго, за което мечтая е да развивам спорта и сцената в него.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по-скоро лични. Професионално съм много
горд,че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. Това е нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам
пръсти на двете ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Слави Мутафов
Слави е двукратен шампион на България на 60 метра. Освен спринтьор-шампион, Слави тренира и деца, които имат интерес към лека атлетика. Възпитаник е на Валя Демирева.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих своето призвание още с първия ми старт на състезание, когато
победих всички.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам, че сами ковем съдбата си и носим отговорност за развоя на
всички
събития в живота ни.
За какво мечтаеше като дете?
- Започнах с атлетиката още като дете и мечтаех да съм най-добрия.
А за какво мечтаеш сега?
- Мечтая да стигна до най-високите върховете в атлетиката заедно с моята
треньорка Валя
Демирева.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Нещото, което ме движи напред е треньорката ми, семейството ми и
близките
ми приятели. Също
така хъса и желанието да постигна целите и мечтите си.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Лично постижение за мен е, че имам хора до себе си, които ги е грижа
за
мен и ми помагат. В
професионален план титлите ми в спринта са моето постижение, с което се
гордея.
Кога се чувстваш у дома?
- У дома се чувствам във всяко едно местенце на България.
Тони Черешаров
Тони е професионален фристайл и фрирайд ски състезател. Освен, че сърцето му принадлежи към бялата планината, Тони обича да кара уейк, сърф, байк и кайт.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми страх 'от високото'
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя но те водят до едно и също
-
израстване.Единият е пътят на 'страха' - да взимаме решения поради това
че
ни е страх / не
харесваме.Другият е на 'любовта' да взимаме решения въз основа на това в
което вярваме / харесваме.
Инак вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е
усвоен,просто си отиваме.
Този урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни
преведе до крайното заключение..
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото :) Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора като мен ( Да развивам спорта и сцената в него)
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по скоро лични. Професионално съм много горд
че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам пръсти
на
двете
ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Алекс Стойнов
Алекс е един от най-перспективните млади таланти на България. Тренира усърдно с „НСК Олимп“, което неслучайно го прави национален рекордьор в дисциплината 50 метра свободен стил при юношите младша възраст.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Първоначално не вярвах, че някой ден ще стана състезател по плуване.
Реално започнах да тренирам
заради един приятел с когото отидохме на басейн и ме предизвика да се
състезаваме на плуване и той
тогава ме победи, но аз му казах, че ако започна да тренирам ще го
победя и
така започнах да плувам.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам, но и в същото време не вярвам, защото ако нещо е писано да
стане
ще стане. Но също така
ако нещо зависи от мен дали ще стане, то тогава не, защото знам, че така
както аз го направя, така
ще се получи. Колкото съм дал от себе си, рано или късно, толкова ще се
отблагодари.
За какво мечтаеше като дете?
- Като дете мечтата ми беше да стана много добър в областта на
компютрите.
От малък се интересувам
от технологии и ми е изключително интересно накъде ще се развиват и
докъде
могат да стигнат.
А за какво мечтаеш сега?
- Имам големи мечти, както и малки, но малките мечти са по-скоро цели.
Най-голямата ми мечта е да
спечеля медал от олимпийски форум. А мечтата, която имам в момента е да
отида на европейско за
юноши.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Нещото, което ме кара да се движа напред е моят треньор и цялата
подкрепа,
която получавам от
семейството, клуба и идеята, че това, което правя ме прави щастлив.
Обичам и
да побеждавам и като се
появи някой, който е по-добър от мен, ще направя всичко по силите си за
да
го победя.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Чувствам се у дома, когато съм се прибрал от състезание и съм си
постигнал
целите, които съм си
поставил в началото на сезона и най-вече когато отида на тренировка. За
мен
чувството във водата е
много важно и ако не правя нещо с удоволствие, просто се отказвам, но
като
вляза във водата се
чувствам във второто ми вкъщи и забравям за всякакви проблеми извън
басейна
и правя това, което
обичам.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Инна Ефтимова
За Инна леката атлетика е емоция и адреналин, а рисуването, което е другата нейна голяма любов и чрез което проправя професионалния си път, е спокойствие и удоволствие.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Като малка бях доста енергично дете и търсех къде да изразходвам
енергията
си. Винаги съм
имала афинитет към спорта и като дете се занимавах първо с баскетбол, в
последствие започнах
тренировки по лека атлетика и там намерих себе си. Имах състезателен дух
и
всяка една тренировка
беше състезание за мен - обожавах да се състезавам, а всяка една победа
ме
караше да искам още.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам в съдбата и че всеки има нещо драснато някъде там. Също така
вярвам, че всеки един от
нас има способността да я променя в посока, която смята за правилна. Да
си
поставя цели, които
да следва с отдаденост и мотивация за успех.
За какво мечтаеше като дете?
- Като дете мечтаех да участвам на Олимпийски игри и съм щастлива, че
успях
да сбъдна тази мечта
и то не веднъж.
А за какво мечтаеш сега?
- Към днешна дата мечтая за голямо, сплотено семейство. Да бъда пример и
да
популяризирам
спортта сред подрастващите.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Целите, които си поставям винаги са били моя движеща сила, а
мотивацията и
ежедневните усилия
- способ за реализация. Спортът ме научи на дисциплина, работоспособност
и
отдаденост. Научи ме,
че всеки труд се възнаграждава рано или късно.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Някои от успехите с които се гордея са:
- Двата ми медала от Европейско първенство в спринтовите дисциплини 100
и
200м.
- Национален рекорд на 60м в зала за девойки.
- Носител на наградата Икар за най-добър млад спортист.
- 21на кратна шампионка на България в дисциплините 60, 100 и 200м
спринт.
- Многократна Балканска шампионка във всички спринтове.
- Участник на Олимпийски игри в Пекин и Токио, в спринтовите дисциплини
100
и 200м
Кога се чувстваш у дома?
- У дома се чувствам там където са семейство и близките ми хора.
Виктория Томова
Тенисът е любов от пръв поглед за първата ракета на България при дамите – Виктория. За нея кортът е щастливо място, а целта й е само напред и нагоре в ранглистата.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Родителите ми ме записаха да играя тенис и след като почнах да играя
по
състезания,много се
запалих и желаех да побеждавам и да печеля купи.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам най-вече в здравата работа, упоритост и човек да не се отказва
от
мечтите и желанията
си.
За какво мечтаеше като дете?
- Да достигна номер 1 в женския тенис.
А за какво мечтаеш сега?
- Да спечеля турнир от големия шлем.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Това защо съм започнала и също дългия и труден път, по който съм
минала.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Европейска шампионка до 14. Това, че успях да вляза в топ 100 на
женския
тенис.
Кога се чувстваш у дома?
- Когато съм вкъщи и не съм на турнири и мога да си отдъхна от вечното
пътуване.
Радослава Ненова
Радослава е пътешественик по призвание. За нея да се отправи към желаната дестинация не е просто пътуване, а утоляване на глада за приключения и жаждата на откривател.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Аз съм роден творец. Обичам да създавам. Дали ще е картина, книга или
дом
няма значение. Във
всяко нещо, с което се захвана влагам много вдъхновение и ентусиазъм.
Дори
когато ходя на работа
гледам на това като на приключение. Забелязвам, че с повечето хора не е
така…виждам отегчени и
недоволни лица, оплакващи се, мрънкащи, завиждащи. Това не е редно.
Харесва
ми ако мога да
вдъхновя някой и той да живее като един откривател. Вярвам, че в свят
пълен
с толкова много
възможности „не мога“ е просто едно оправдание. Мисля, че и в това е
същността на лидерството,
да увличаш хората с лекота и да ги вдъхновяваш да правят сами живота си
по-красив и по-смислен.
Според мен призванието е това което даваш на другите, останалото което
обичаш да правиш за себе
си е просто хоби.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Идеално продължение на горния въпрос. Ние и съдбата работим заедно и
се
променяме взаимно.
Трябва да покажеш колко далече искаш да стигнеш и доколко го заслужаваш,
за
да го задържиш
когато го имаш в ръцете си. Има един разказ „магазин за желания“. Там
всеки
си купува това на
което е готов да плати цената. Това с кармата е много интересно нещо.
Хората
трябва да бъдат
малко по-духовни за да са щастливи, но им е трудно да го осъзнаят,
защото
постоянно се рекламира
един бездушен модел. Кармата е като огледало на всичко което правим.
За какво мечтаеше като дете?
- Да отида в някой резерват в Африка и да остана да живея там сред
зебри,
слонове и жирафи.
Както става по филмите. Когато бях дете, това ми се струваше невъзможно,
но
много вълнуващо, още
помня приказките за Африка, които са ме карали да стоя будна нощем и да
си
ги представям. Не
вярвам да съм имала само една мечта. Колкото повече научавах за света,
толкова повече идеи се
раждаха. Аз съм любознателна и искам постоянно да съм част от нещо
интересно. Живея с такова
голямо вдъхновение, че не ми стига само да мечтая, имам нужда и да
работя за
постигането на
мечтите си. Освен това съм търпелива. Наясно съм, че за постигането на
една
мечта понякога е
нужно цял един живот.
А за какво мечтаеш сега?
- За полет до Марс, но преди това може да доразгледам планетата ни. За
мен
също така е много
важно не само какво ще видя, но и как ще го видя, с кого и какви емоции
ще
преживеем. За мен
пътуването не е само един пин на картата или снимка в инстаграм. Друго,
за
което мечтая е да
имам голяма библиотека с много книги, като на магьосник. Искам да имам и
кошери и да отглеждам
пчели. Има и още много неща, които искам, но предпочитам да си ги запазя
в
тайна за сега. Сега
светът става все по достъпен и пътуванията все по лесни, така че по
скоро
започнах да ги имам за
даденост.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Всичко което захвана го правя от сърце. Виждам поне няколко крачки
напред.
При мен няма празен
ход, всичко е част от един по-голям план. Като парчета от пъзел. Не
обичам
да захващам нещо без
да видя бъдеще в него. Не се сравнявам с други хора и това ми носи много
голяма свобода.
Авантюристка съм, но обичам подреден и плануван живот. Не търпя хора,
които
правят суматоха. С
времето се научих много да пазя личния си живот, да не правя непоискани
услуги и да игнорирам
токсичните хора. Друго, което ме движи напред е да виждам, че синът ми
се
гордее с мен, или съм
вдъхновила някой да направи живота си по-добър. Ако някой е бил уплашен
и
съм му дала кураж….все
неща на вид малки, но именно те ни правят големи хора.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Преди няколко години заедно с приятелка създадохме планинско
състезание на
Витоша- "Копитото".
Тъй като такива състезания има много, се постарахме да избягаме от
стандартната концепция и да
дадем шанс на всички да си тръгнат победители. Идеята ни не е да се
насърчава бой за първо
място, а да се преживее приключение и да открие всеки колко сила и инат
има
в себе си.
Последните две години и природата много ни помогна защото бяха мъгли и
много
кал.
Има хора, които се запалиха много по планините и вече обикалят цял свят
в
търсене на нови
приключения. Но тук не говорим само за планината като мода, а за един
начин
на живот, който пази
и уважава природата, границите на другите хора, отрича вещоманията и
насърчава личното развитие.
Философията ни е много по-голяма от това просто да си в планината.
Оформи се
нещо като общност с
която имаме близък контакт и извън състезанието и това е нашият малък
принос
към обществото.
Кога се чувстваш у дома?
- Ако трябва да съм съвсем откровена, у дома си се чувствам у дома.
Живея в
подножието на
планината и я виждам от всеки прозорец. Не е казано, че щом съм
пътешественик не обичам дома си.
Човек трябва да създаде едно такова място с усещане на спокойствие и
сигурност. Отглеждам някои
растения, които съм си донесла от пътувания по света, стените ми са като
малка галерия. Когато
не съм в настроение или имам нужда да помисля върху някой проблем просто
обувам маратонките и
отивам в планината т.е. отсреща. Пътеките там са добри слушатели.
Истината
е, че където и да
пътувам, каквото и да ми се случи винаги съм щастлива да се прибера.
Моят
дом е моето най-любимо
място.
Йордан Йовчев
Йордан е първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта и единственият българин взел участие в шест олимпиади по време на спортната си кариера.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми страх 'от високото'
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя но те водят до едно и също
-
израстване.Единият е пътят на 'страха' - да взимаме решения поради това
че
ни е страх / не
харесваме.Другият е на 'любовта' да взимаме решения въз основа на това в
което вярваме / харесваме.
Инак вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е
усвоен,просто си отиваме.
Този урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни
преведе до крайното заключение..
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото :) Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора като мен ( Да развивам спорта и сцената в него)
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по скоро лични. Професионално съм много горд
че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам пръсти
на
двете
ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Мартин Атанасов
Мартин започва да се занимава с волейбол от малък. Произлиза от спортно семейство и спортът му е в кръвта. Талантливият волейболист е външен защитник в Националният ни отбор и е неразделна част от него вече няколко години.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми страх 'от високото'
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя но те водят до едно и също
-
израстване.Единият е пътят на 'страха' - да взимаме решения поради това
че
ни е страх / не
харесваме.Другият е на 'любовта' да взимаме решения въз основа на това в
което вярваме / харесваме.
Инак вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е
усвоен,просто си отиваме.
Този урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни
преведе до крайното заключение..
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото :) Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора като мен ( Да развивам спорта и сцената в него)
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по скоро лични. Професионално съм много горд
че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам пръсти
на
двете
ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Адриан Христов
Адриан Христов е млада надежда в българския тенис. Вдъхновява се да опита спорта тенис докато е зрител на олимпийски игри. Адриан вече е завоювал победи на няколко тенис турнира, но със сигурност му предстоят още много и впечатляващи титли.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Гледах олимпийските игри с дядо ми на село и ми хареса и реших да пробвам този
интересен спорт.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Да, смятам че всеки един има избран път.
За какво мечтаеше като дете?
- Да стана адвокат.
А за какво мечтаеш сега?
- Да стана олимпийски шампион.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Дисциплината. Тя прави така че неща, които не харесвам, изглежда че ги обичам.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Мога да кажа с този момент.
Кога се чувстваш у дома?
- Когато съм с познати хора, топла среда и добри треньори.
Весо Овчаров
Весо е световен рекордьор по акробатичен парапланеризъм. Започва да лети още на 17 години. От онзи момент нататък прекарва по-голямата част от времето си в небето.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми
страх - от високото.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя, но те водят до едно и
също -
израстване. Единият
е пътят на „страха“ - да взимаме решения поради това че ни е страх или
не
харесваме. Другият е
на „любовта“ – да взимаме решения въз основа на това, в което вярваме
или
харесваме. Иначе
вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е усвоен,
просто си отиваме. Този
урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или
вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни преведе до
крайното
заключение.
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото. Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора
като мен. Друго, за което мечтая е да развивам спорта и сцената в него.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по-скоро лични. Професионално съм много
горд,че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. Това е нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам
пръсти на двете ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Слави Мутафов
Слави е двукратен шампион на България на 60 метра. Освен спринтьор-шампион, Слави тренира и деца, които имат интерес към лека атлетика. Възпитаник е на Валя Демирева.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих своето призвание още с първия ми старт на състезание, когато
победих всички.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам, че сами ковем съдбата си и носим отговорност за развоя на
всички
събития в живота ни.
За какво мечтаеше като дете?
- Започнах с атлетиката още като дете и мечтаех да съм най-добрия.
А за какво мечтаеш сега?
- Мечтая да стигна до най-високите върховете в атлетиката заедно с моята
треньорка Валя
Демирева.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Нещото, което ме движи напред е треньорката ми, семейството ми и
близките
ми приятели. Също
така хъса и желанието да постигна целите и мечтите си.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Лично постижение за мен е, че имам хора до себе си, които ги е грижа
за
мен и ми помагат. В
професионален план титлите ми в спринта са моето постижение, с което се
гордея.
Кога се чувстваш у дома?
- У дома се чувствам във всяко едно местенце на България.
Тони Черешаров
Тони е професионален фристайл и фрирайд ски състезател. Освен, че сърцето му принадлежи към бялата планината, Тони обича да кара уейк, сърф, байк и кайт.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми страх 'от високото'
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя но те водят до едно и също
-
израстване.Единият е пътят на 'страха' - да взимаме решения поради това
че
ни е страх / не
харесваме.Другият е на 'любовта' да взимаме решения въз основа на това в
което вярваме / харесваме.
Инак вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е
усвоен,просто си отиваме.
Този урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни
преведе до крайното заключение..
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото :) Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора като мен ( Да развивам спорта и сцената в него)
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по скоро лични. Професионално съм много горд
че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам пръсти
на
двете
ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Алекс Стойнов
Алекс е един от най-перспективните млади таланти на България. Тренира усърдно с „НСК Олимп“, което неслучайно го прави национален рекордьор в дисциплината 50 метра свободен стил при юношите младша възраст.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Първоначално не вярвах, че някой ден ще стана състезател по плуване.
Реално започнах да тренирам
заради един приятел с когото отидохме на басейн и ме предизвика да се
състезаваме на плуване и той
тогава ме победи, но аз му казах, че ако започна да тренирам ще го
победя и
така започнах да плувам.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам, но и в същото време не вярвам, защото ако нещо е писано да
стане
ще стане. Но също така
ако нещо зависи от мен дали ще стане, то тогава не, защото знам, че така
както аз го направя, така
ще се получи. Колкото съм дал от себе си, рано или късно, толкова ще се
отблагодари.
За какво мечтаеше като дете?
- Като дете мечтата ми беше да стана много добър в областта на
компютрите.
От малък се интересувам
от технологии и ми е изключително интересно накъде ще се развиват и
докъде
могат да стигнат.
А за какво мечтаеш сега?
- Имам големи мечти, както и малки, но малките мечти са по-скоро цели.
Най-голямата ми мечта е да
спечеля медал от олимпийски форум. А мечтата, която имам в момента е да
отида на европейско за
юноши.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Нещото, което ме кара да се движа напред е моят треньор и цялата
подкрепа,
която получавам от
семейството, клуба и идеята, че това, което правя ме прави щастлив.
Обичам и
да побеждавам и като се
появи някой, който е по-добър от мен, ще направя всичко по силите си за
да
го победя.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Чувствам се у дома, когато съм се прибрал от състезание и съм си
постигнал
целите, които съм си
поставил в началото на сезона и най-вече когато отида на тренировка. За
мен
чувството във водата е
много важно и ако не правя нещо с удоволствие, просто се отказвам, но
като
вляза във водата се
чувствам във второто ми вкъщи и забравям за всякакви проблеми извън
басейна
и правя това, което
обичам.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Инна Ефтимова
За Инна леката атлетика е емоция и адреналин, а рисуването, което е другата нейна голяма любов и чрез което проправя професионалния си път, е спокойствие и удоволствие.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Като малка бях доста енергично дете и търсех къде да изразходвам
енергията
си. Винаги съм
имала афинитет към спорта и като дете се занимавах първо с баскетбол, в
последствие започнах
тренировки по лека атлетика и там намерих себе си. Имах състезателен дух
и
всяка една тренировка
беше състезание за мен - обожавах да се състезавам, а всяка една победа
ме
караше да искам още.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам в съдбата и че всеки има нещо драснато някъде там. Също така
вярвам, че всеки един от
нас има способността да я променя в посока, която смята за правилна. Да
си
поставя цели, които
да следва с отдаденост и мотивация за успех.
За какво мечтаеше като дете?
- Като дете мечтаех да участвам на Олимпийски игри и съм щастлива, че
успях
да сбъдна тази мечта
и то не веднъж.
А за какво мечтаеш сега?
- Към днешна дата мечтая за голямо, сплотено семейство. Да бъда пример и
да
популяризирам
спортта сред подрастващите.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Целите, които си поставям винаги са били моя движеща сила, а
мотивацията и
ежедневните усилия
- способ за реализация. Спортът ме научи на дисциплина, работоспособност
и
отдаденост. Научи ме,
че всеки труд се възнаграждава рано или късно.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Някои от успехите с които се гордея са:
- Двата ми медала от Европейско първенство в спринтовите дисциплини 100
и
200м.
- Национален рекорд на 60м в зала за девойки.
- Носител на наградата Икар за най-добър млад спортист.
- 21на кратна шампионка на България в дисциплините 60, 100 и 200м
спринт.
- Многократна Балканска шампионка във всички спринтове.
- Участник на Олимпийски игри в Пекин и Токио, в спринтовите дисциплини
100
и 200м
Кога се чувстваш у дома?
- У дома се чувствам там където са семейство и близките ми хора.
Виктория Томова
Тенисът е любов от пръв поглед за първата ракета на България при дамите – Виктория. За нея кортът е щастливо място, а целта й е само напред и нагоре в ранглистата.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Родителите ми ме записаха да играя тенис и след като почнах да играя
по
състезания,много се
запалих и желаех да побеждавам и да печеля купи.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Вярвам най-вече в здравата работа, упоритост и човек да не се отказва
от
мечтите и желанията
си.
За какво мечтаеше като дете?
- Да достигна номер 1 в женския тенис.
А за какво мечтаеш сега?
- Да спечеля турнир от големия шлем.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Това защо съм започнала и също дългия и труден път, по който съм
минала.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Европейска шампионка до 14. Това, че успях да вляза в топ 100 на
женския
тенис.
Кога се чувстваш у дома?
- Когато съм вкъщи и не съм на турнири и мога да си отдъхна от вечното
пътуване.
Радослава Ненова
Радослава е пътешественик по призвание. За нея да се отправи към желаната дестинация не е просто пътуване, а утоляване на глада за приключения и жаждата на откривател.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Аз съм роден творец. Обичам да създавам. Дали ще е картина, книга или
дом
няма значение. Във
всяко нещо, с което се захвана влагам много вдъхновение и ентусиазъм.
Дори
когато ходя на работа
гледам на това като на приключение. Забелязвам, че с повечето хора не е
така…виждам отегчени и
недоволни лица, оплакващи се, мрънкащи, завиждащи. Това не е редно.
Харесва
ми ако мога да
вдъхновя някой и той да живее като един откривател. Вярвам, че в свят
пълен
с толкова много
възможности „не мога“ е просто едно оправдание. Мисля, че и в това е
същността на лидерството,
да увличаш хората с лекота и да ги вдъхновяваш да правят сами живота си
по-красив и по-смислен.
Според мен призванието е това което даваш на другите, останалото което
обичаш да правиш за себе
си е просто хоби.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Идеално продължение на горния въпрос. Ние и съдбата работим заедно и
се
променяме взаимно.
Трябва да покажеш колко далече искаш да стигнеш и доколко го заслужаваш,
за
да го задържиш
когато го имаш в ръцете си. Има един разказ „магазин за желания“. Там
всеки
си купува това на
което е готов да плати цената. Това с кармата е много интересно нещо.
Хората
трябва да бъдат
малко по-духовни за да са щастливи, но им е трудно да го осъзнаят,
защото
постоянно се рекламира
един бездушен модел. Кармата е като огледало на всичко което правим.
За какво мечтаеше като дете?
- Да отида в някой резерват в Африка и да остана да живея там сред
зебри,
слонове и жирафи.
Както става по филмите. Когато бях дете, това ми се струваше невъзможно,
но
много вълнуващо, още
помня приказките за Африка, които са ме карали да стоя будна нощем и да
си
ги представям. Не
вярвам да съм имала само една мечта. Колкото повече научавах за света,
толкова повече идеи се
раждаха. Аз съм любознателна и искам постоянно да съм част от нещо
интересно. Живея с такова
голямо вдъхновение, че не ми стига само да мечтая, имам нужда и да
работя за
постигането на
мечтите си. Освен това съм търпелива. Наясно съм, че за постигането на
една
мечта понякога е
нужно цял един живот.
А за какво мечтаеш сега?
- За полет до Марс, но преди това може да доразгледам планетата ни. За
мен
също така е много
важно не само какво ще видя, но и как ще го видя, с кого и какви емоции
ще
преживеем. За мен
пътуването не е само един пин на картата или снимка в инстаграм. Друго,
за
което мечтая е да
имам голяма библиотека с много книги, като на магьосник. Искам да имам и
кошери и да отглеждам
пчели. Има и още много неща, които искам, но предпочитам да си ги запазя
в
тайна за сега. Сега
светът става все по достъпен и пътуванията все по лесни, така че по
скоро
започнах да ги имам за
даденост.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Всичко което захвана го правя от сърце. Виждам поне няколко крачки
напред.
При мен няма празен
ход, всичко е част от един по-голям план. Като парчета от пъзел. Не
обичам
да захващам нещо без
да видя бъдеще в него. Не се сравнявам с други хора и това ми носи много
голяма свобода.
Авантюристка съм, но обичам подреден и плануван живот. Не търпя хора,
които
правят суматоха. С
времето се научих много да пазя личния си живот, да не правя непоискани
услуги и да игнорирам
токсичните хора. Друго, което ме движи напред е да виждам, че синът ми
се
гордее с мен, или съм
вдъхновила някой да направи живота си по-добър. Ако някой е бил уплашен
и
съм му дала кураж….все
неща на вид малки, но именно те ни правят големи хора.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Преди няколко години заедно с приятелка създадохме планинско
състезание на
Витоша- "Копитото".
Тъй като такива състезания има много, се постарахме да избягаме от
стандартната концепция и да
дадем шанс на всички да си тръгнат победители. Идеята ни не е да се
насърчава бой за първо
място, а да се преживее приключение и да открие всеки колко сила и инат
има
в себе си.
Последните две години и природата много ни помогна защото бяха мъгли и
много
кал.
Има хора, които се запалиха много по планините и вече обикалят цял свят
в
търсене на нови
приключения. Но тук не говорим само за планината като мода, а за един
начин
на живот, който пази
и уважава природата, границите на другите хора, отрича вещоманията и
насърчава личното развитие.
Философията ни е много по-голяма от това просто да си в планината.
Оформи се
нещо като общност с
която имаме близък контакт и извън състезанието и това е нашият малък
принос
към обществото.
Кога се чувстваш у дома?
- Ако трябва да съм съвсем откровена, у дома си се чувствам у дома.
Живея в
подножието на
планината и я виждам от всеки прозорец. Не е казано, че щом съм
пътешественик не обичам дома си.
Човек трябва да създаде едно такова място с усещане на спокойствие и
сигурност. Отглеждам някои
растения, които съм си донесла от пътувания по света, стените ми са като
малка галерия. Когато
не съм в настроение или имам нужда да помисля върху някой проблем просто
обувам маратонките и
отивам в планината т.е. отсреща. Пътеките там са добри слушатели.
Истината
е, че където и да
пътувам, каквото и да ми се случи винаги съм щастлива да се прибера.
Моят
дом е моето най-любимо
място.
Йордан Йовчев
Йордан е първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта и единственият българин взел участие в шест олимпиади по време на спортната си кариера.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми страх 'от високото'
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя но те водят до едно и също
-
израстване.Единият е пътят на 'страха' - да взимаме решения поради това
че
ни е страх / не
харесваме.Другият е на 'любовта' да взимаме решения въз основа на това в
което вярваме / харесваме.
Инак вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е
усвоен,просто си отиваме.
Този урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни
преведе до крайното заключение..
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото :) Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора като мен ( Да развивам спорта и сцената в него)
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по скоро лични. Професионално съм много горд
че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам пръсти
на
двете
ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Мартин Атанасов
Мартин започва да се занимава с волейбол от малък. Произлиза от спортно семейство и спортът му е в кръвта. Талантливият волейболист е външен защитник в Националният ни отбор и е неразделна част от него вече няколко години.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Открих го след много различни експерименти, но основното е, че се
криеше
зад най-големия ми страх 'от високото'
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Определено в живота вярвам, че има два пътя но те водят до едно и също
-
израстване.Единият е пътят на 'страха' - да взимаме решения поради това
че
ни е страх / не
харесваме.Другият е на 'любовта' да взимаме решения въз основа на това в
което вярваме / харесваме.
Инак вярвам, че всяка душа е тук за да научи своя урок и когато той е
усвоен,просто си отиваме.
Този урок си остава основната ни мисия за нашето появяване отвъд нашите
мечти,
цели, кариера или вкус. Те по скоро са индивидуалния метод, който ще ни
преведе до крайното заключение..
За какво мечтаеше като дете?
- За пътуване през природата и свободата на полета.
А за какво мечтаеш сега?
- За същото :) Но определено съм добавил и нещо в допълнение и това е да
помагам на други хора като мен ( Да развивам спорта и сцената в него)
Кое е нещото, което те движи напред?
- Любовта към природата
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Има много такива но те са по скоро лични. Професионално съм много горд
че
успях да влезна в
елитния клуб 500+ когато прелетях сам в слаби условия на последния си
ден в
Бразилия 530км за
10ч. нещо, което са правили по-малко хора в света отколкото имам пръсти
на
двете
ми ръце.
Кога се чувстваш у дома?
- Най-близо до дома се чувствам сред приятели.
Адриан Христов
Адриан Христов е млада надежда в българския тенис. Вдъхновява се да опита спорта тенис докато е зрител на олимпийски игри. Оказва се, че не само му се отдава, но и има талант за голям състезател. Адриан вече е завоювал победи на няколко тенис турнира, но със сигурност му предстоят още много и впечатляващи титли.
ВЪПРОСНИК :
- Как откри своето призвание?
- Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- За какво мечтаеше като дете?
- А за какво мечтаеш сега?
- Кое е нещото, което те движи напред?
- Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се гордееш.
- Кога се чувстваш у дома?
Как откри своето призвание?
- Гледах олимпийските игри с дядо ми на село и ми хареса и реших да пробвам този
интересен спорт.
Вярваш ли в съдбата/предначертания път?
- Да, смятам че всеки един има избран път.
За какво мечтаеше като дете?
- Да стана адвокат.
А за какво мечтаеш сега?
- Да стана олимпийски шампион.
Кое е нещото, което те движи напред?
- Дисциплината. Тя прави така че неща, които не харесвам, изглежда че ги обичам.
Сподели ни лично и/или професионално постижение, с което се
гордееш.
- Мога да кажа с този момент.
Кога се чувстваш у дома?
- Когато съм с познати хора, топла среда и добри треньори.
