Желязко Великов е любител планинар, който заразява с ентусиазма си да опознава природата и да бъде полазен на хората. С екип от свои приятели и съмишленици създава Планински клуб CRAZY BEARS“, който организира споделени преходи и активности на открито. 30-годишният експерт в Община Дряново посвещава свободното си време на планините и трекинга, както и на лов и риболов, а обича и баскетбола. За създаването на CRAZY BEARS и инициирането на споделени преходи и приключения той се мотивира от това да докаже, че може да бъде полезен на хората.
„Мотивира ме това, че виждам в очите на хората ценности, които с общи усилия са превърнати в прехрана, но не и печалба на всяка цена. Участвайки в тези дейности, получих не малък опит, но разбрах, че има много аспекти от създаването и прилагането на политики, които трябва да опозная и науча. Като създател на този проект „Планински клуб CRAZY BEARS“ се надявам и вярвам, че ще разширя кръгозора си на познания“. Клубът и неговата фейсбук група стават все по-популярни.
А с нас Желязко Великов споделя кой и как може да се включи в споделените преходи, дава съвети за екипировката и анонсира в аванс планове на клуба за лятото.
Как се зароди идеята за създаването на групата? Разкажи ни повече за нея и за дейностите, които организирате.
Идеята се появи по време на пандемията и свързаната с нея социална дистанция. Целта ни е една – планината, споделянето й чрез дейността на „Лудите мечки“, в която да вземат участие все повече любители на природата, екстремните спортове, туризма, алпинизма и скалното катерене. Забелязах тенденция: все повече млади хора ходят в планината, но в малки групи от двама-трима, затова с тази група „Планински клуб CRAZY BEARS“ целим все повече хора да се обединим. В крайна сметка смисълът е само един – споделянето. С вярата, че някой приятел ще се довери, ще тръгне с нас по планините, за да се радваме на красотата им заедно! Ние сме и клуб, ние сме и група ентусиасти, но най-вече ние сме екип.
Името е доста атрактивно, как го избрахте?
Изборът на името стана по време на първия преход на групата насред закачките и шегите за това в гората има мечки, а и с това, че половинката ми ме нарича така. Първоначално идеята беше да се казваме Gummy Bears. Но един приятел от групата се изрази „Луди ли сте? Тази група, ако се казва така, с вас няма да дойда на планина“. И така от шеги и смях достигнахме до името „Планински клуб CRAZY BEARS” . Някак си добре се получи и от там тръгна – с една шега. Не съм и предполагал, че за толкова кратък период ще добие такава популярност, да станем разпознаваеми сред хората, когато ни срещат по планините.
Кога и къде беше първият споделен преход?
Първите ни преходи бяха през 2020 година, продължаваха от 3 до 6 часа – основно в Стара планина. Първата организация направихме група приятели в края на юли 2020 година, когато 13 души се изкачихме до хижа Тъжа и връх Марагидик.
Оттогава насам интересът към групата се повишава, а можеш ли да ни дадеш конкретни измерители и как се обясняваш това, че популярността ѝ нараства?
Популярността ни нараства, понеже много от приятелите ни, идващи с нас, са доволни, споделят постове, снимки, които достигат до техните приятели и познати и така от уста на уста добихме тази популярност. Откакто е създадена групата, над 700 човека са идвали с нас. И много от тях са се задържали, имат желание да ходят по Балкана рамо до рамо с нас и да се наричат „луди мечки“.
Какви хора проявяват интерес и участват в преходите?
Към нас се присъединяват различни по възраст и интереси хора, хора с различни професии - от работник в завод и служител във фирма до управители, бизнесмени, лекари, та чак до политици.
Кой и как може да се присъедини? Има ли изисквания, на които държите участниците да отговарят?
Всеки може да се включи при добро желание, здрави крака и добра екипировка. Да си „луда мечка“ е нещо прекрасно. Всеки, който има желание, може да се включи и интересът към преходите расте постоянно. При по-сложните преходи, разбира се, подбираме хората - да са сигурни, че искат да излязат от границите си на комфорт.
Понякога трябва да застанеш на ръба на себе си, за да имаш по-добра видимост. Една от основните причини хората да чувстват, че животът им не върви наникъде, е фактът, че се страхуват да бъдат активни и да се изправят лице в лице със страховете си.
Как избирате маршрутите?
Говорим с екипа, който стои зад инициативата и групата и правим избор и преценка на маршрута. За даден преход правим план месец-два преди събитието, обсъждаме какво може да се види в дадения сезон и правим избора. Например напролет предпочитаме водопади, езера, лятото - в Рила и Пирин на хладно или пък търсейки боровинки, еделвайси или красиви кътчета в даден район да ни привлекат вниманието.
Кой е най-запомнящият се преход на групата до момента?
Кой е най-запомнящ се… Не мога да дам определение, защото всеки преход е запомнящ се, емоцията, с която се зареждаме, е невероятно силна.
Какви са плановете ви за следващите месеци?
Графикът ни е постоянно пълен. Всеки уикенд имаме събития в българските планини и не само. Обмисляме през лятото да наблегнем върху къмпингуването и нощувките на палатка на някоe хубаво местенце. Набелязали сме екскурзионни летувания в Рила и Пирин за по няколко дни.
Как се организирате и как може човек да научи повече за планираните преходи?
Организираме се приятели, познати и техни приятели през фейсбук в групата Планински преходи CRAZY BEARS. Затова и всичко е така неангажиращо и необвързващо за хората, а вероятно и това е водещо за поддържане на интереса към групата ни.
Държите на екипировката, какви са основните ви изисквания към нея?
През лятото е важно човек да има удобни обувки и раница, която играе ролята на къщата на планинаря. Иначе за зимата нещата са по- сложни и се изисква повече оборудване. В тази връзка благодарни сме на SPORT DEPOT за съдействието и за това, че ни дариха два пълни комплекта оборудване.
Без каква екипировка не трябва да се тръгва на преход през лятото.
Най-важното нещо, което носим със себе си по време на поход в планината, е раницата. Именно в нея или на нея носим и всичко останало. Тя трябва да е олекотена и здрава за по-дълги и пълноценни преходи. Прекалено голямата раница е точно толкова вредна, колкото и прекалено малката. Още при самия избор на раница е нужно да знаем, че обемът е много важен. Да носиш полупразна раница с немалко собствено тегло е следствие от недобра първоначална преценка. Точно както и накичването на малка раница с неща, които не могат да се поберат в нея. Във виртуалното пространство (включително видеоклипове в Youtube) има ресурси, които да ви помогнат при отговора на въпрос, който също е от значение - как да се регулира раницата, така че бъде възможно най-удобна за притежателя си. Ако все пак сте абсолютно бос в това отношение, помолете да ви помогнат при избора в магазина. Туристическите обувки са второто основно нещо в екипировката. Препоръчително е те да са с височина до глезена, за да държат краката стабилни и да предпазват от ухапвания на змии. Другите части от облеклото за сезона са лек туристически панталон, яке с мембрана или ветровка и не на последно място дъждобран, както и няколко тениски, леко поларено горнище, удобни чорапи.
Ако можехте да организирате преход до всяка една точка на земята коя би била тя?
Най-вероятно ще изберем върхове, които са подходящи са трекинг, неизискващи сложност с алпийски методи. Може би в Южна Америка – Патагония или други планини в Европа, Азия, Африка.
