Иво Илиев–Yeto рисува още от детска възраст, вдъхновен от комиксите и анимационните герои. После попада в плен на магията на графитите и стрийт арт движението. Над 20 години превес в изявите му има съвременната стенопис и публичното изкуство.
Ако не сте знаели досега, нека ви кажем, че Yeto има принос за възраждането на списание „Дъга“, като част от екипа, заел се със задачата. В продължение на много ползотворни години работи заедно с брат си Людмил Илиев-Teleto, Венцислав Йосифов-Jermain и Николай Петров-Glow в творческия колектив 140 ideas.
Иво обожава преходите в планината, в които просто съзерцава красотата на природата или пък спира и притихнал рисува. Има реализирани множество проекти, свързани с околна среда и природозащита.
Предвид всичко изброено, едва ли е случайно, че именно Yeto е изборът на SPORT DEPOT за първия обект от проект „Дом в планината“. Това е част от първа фаза на проекта и предстои осъществяване на още инициативи като реновиране на фоайето, уъркшопове, доброволчески акции и др.
Намираме Иво на скелето на хижа „Плевен“, където рисува. Искаме де разберем как ще бъде преобразена тя, откъде идва идеята и какви са предизвикателствата в нейното реализиране.
Денят е мъглив, а Иво рисува с ръкавици. Споделя, че най-голямо предизвикателство са силните пориви на вятъра. Последните няколко ветровити дни забъркват екстремен коктейл от студено време и люлеещо се скеле. Става малко рокендрол, казва Иво – осигурява се със седалка за катерене и въжета.
Идеята на SPORT DEPOT да се заеме с преобразяването на хижа Плевен силно го развълнува. Тя е близка до сърцето му, защото такива тематики заемат основно място в творчеството му.
Връзката с планината
„Обожавам да ходя по планините!“ – споделя ни Иво. Понякога просто се разхожда, понякога спира и рисува. Само че не е привърженик на това да нарисува една „документалистика на мястото“, а обича да добавя нещо от себе си, да има магичен, сюрреалистичен сюжет.
Питаме го къде рисува, а той с шега ни отговаря: „Където ме свари“. Понеже живее в София, най-често палитрата му се вихри на Витоша, обича да ходи към Панчарево и Кокаляне. Когато не разполага с време, парковете също са добро място за рисуване: „Природата е навсякъде, човек само трябва да се отвори.“
Научаваме и за проекта му No snooze morning – породил се спонтанно. Иво става рано сутрин и излиза навън да рисува – по паркове и на Витоша, а когато е извън София – на други места. Вече има серия от около 200 картини и ни уверява, че работата по него му носи наслада.
Признава ни, че понякога си поставя за цел да не взима боите със себе си, „защото съзерцанието е много приятно“. Зимата пък дава воля на другата си страст – сноуборда.
Домът
На фона на ежедневия на открито ни се иска да разберем къде Yeto се чувства у дома.
"Мястото, където сърцето и душата ти са най-спокойни и се чувстваш на място. Мястото, което по някакъв начин хармонизира всичко в теб.
В този ред на мисли мога да кажа, че и планината е мой дом – там винаги съм се чувствал много на място, спокойно и не съм бързал да си тръгвам."
След тези думи, все още с вълнение в гласа, той ни обяснява, че дори никога не се сеща за интернет, докато е в планината, не изпитва и необходимост от удобствата на съвременния живот.
Връзката между Yeto и планината
Още като дете Yeto много обича да ходи на планина. Като повечето от нас си има „моето село“. И неговото е сгушено в полите на Стара Планина, след Ябланица. Нарича се село Беленци. „Закътано, с чудни гледки, като в Тоскана“, така си го усеща той и пази топли спомени за най-любими моменти. Като ученик вече открива Витоша.
"В човешки план се възхищавам и ме влече планината. Тя е основен мотив в моите картини. Както общата голяма, необятна природа, така и обитателите ѝ – птици, животни. Опитвам се да се свързвам все повече с всичко това."
Хижа „Плевен“
Оказва се, че Иво досега не е бил на х. Плевен, въпреки че тя още преди години попада в полезрението му. От проект на проект, все не стига дотам и в съзнанието му тя е „някаква магийка, която все ме дърпа натам“.
Магийката се превръща в магия, след като абсолютно по своя вина закъснява за срещата и се налага да се качи до хижата сам в тъмната част на денонощието и не вижда нищо от околния пейзаж. Така че, когато рано сутринта се събужда, нощта е отдръпнала плаща си и пред очите му се разкрива впечатляващата и неочаквана гледка, която го вдъхновява.
Художественият проект за х. „Плевен“
Идеята достига до Yeto като мисъл и все още крехка „идейка“, която преди това са обсъждали хората от Спорт Депо и хижаря Дани. В разговора с него и приятелката му, Иво се запознава с повече подробности и в ума му вече се оформя ясен сюжет. Много скоро успява да им покаже и скици, които те харесват.
„В композицията, случващото се е на развиделяване през зимата. Има един човек, който ни въвежда в самата картина. Той обаче, въпреки че е на преден план, не е главният герой. Главният герой е намиращ се в далечината благороден елен, който сякаш го подканя да влезе в неговия дом. Отваря вратите на дома си за него.“ – разказва ни Yeto и добавя:
"Основното е, че колкото и да се мислим за велики, подготвени, покоряваме или не, трябва винаги да сме уважителни. Мястото, където сме били, е дом за животните и ние всеки път им отиваме на гости."
За да вдъхне живот в своето послание, той използва различни символики. Така например една газена лампа стои между рогата на елена и е като пътеводна светлина, а от нея излизат светещи пеперуди. „С различни похвати се опитвам да създам някаква магична ситуация, която да провокира всеки, който я види. Не искам да съм супер конкретен, а всеки да може да си го тълкува.“
Освен фасадата на хижата, Иво рисува и фоайето вътре. Там картината ще представлява въображаем прозорец, през който се вижда скритата от стената гледка и е продължение на това, което реално се вижда. Тук пък е поместена символика за времето. „Не е както сме свикнали часовникът да си има стъпка. В пейзажа съм поставил различни часовници, които около себе си носят новия сезон. Така, около четирите часовника са четирите сезона. Липсват стрелки и не се знае кога ще дойде сезонът.“, обяснява авторът на картината.
Личното послание
Основното послание, което Иво влага към рисунката на фасадата, е да не забравяме, че когато сме сред природата, сме на гости, част сме от тази природа и не трябва да се делим като нещо, което е извън нея. „Ние сме толкова част от нея, колкото са всичките й обитатели. Когато сме сред природата, трябва да сме уважителни и да пазим, и да не личи, че сме били там.“
Колкото до рисунката във фоайето, тя е богатство за съзерцателните умове: „Природата има своите планове и своето време. Всичко се движи и се променя, но никой не знае кога.“
За картините и техния живот
На финала питаме Yeto кога една картина е завършена. „Когато усетя, че започва да живее своя си живот и няма какво повече да се направи по нея.
“Тя започва да има своя енергия, започва да променя пространството и да взаимодейства с хората. В този момент тя вече е самостоятелна."
Питаме още как се сътворява една картина, всичко ли върви по план. „Винаги се случва на стената да има импровизации и нещо допълнително, спрямо проекта. Творецът рисува с душата, със сърцето, улавя енергията на мястото и това му влияе. Понякога сложни неща трябва бързо да бъдат опростени, за да работят, защото са постигнали целта си. Защото това, което е нарисувано, е започнало да живее, има своята енергия и няма нужда повече да се бъркаш там.“ – споделя ни Иво Илиев.
Колкото до своя стил, той обича да го нарича магичен реализъм. „Представям сюжети и случки, в които има магичен момент и е слабо вероятно да се случат, но представени по реалистичен начин.“
Ние нямаме търпение да видим напълно готовите картини на хижа „Плевен“ и при първа възможност ще отидем да ги видим на живо.
Творчеството на Иво Илиев–Yeto може да следите на неговия сайт и в Instagram.
Всичко за проекта на SPORT DEPOT – „Дом в планината“ може да намерите ТУК!
Източник: 360mag
