Когато говорим за планинско бягане в България, едно име неизменно изплува сред първите – Кирил Николов, по-известен като Дизела. Спортист, който от години вдъхновява хиляди хора да откриват границите на собствените си възможности сред природата. Днес с радост споделяме, че Дизела официално става част от голямото спортно семейство на SPORT DEPOTСпорт Депо.
По този повод разговаряхме с него за първите му стъпки в планината, любовта към ориентирането, любимите трасета и уроците, които спортът му е дал през годините.
Кириле, нека се върнем в самото начало. Спомняш ли си първото си истинско бягане в планината и какво беше усещането тогава – любов от пръв поглед или по-скоро физическо предизвикателство, което трябваше да преодолееш?
Първото ми състезание по планинско бягане беше в далечната може би 1998г. Край Мъглиж. Тогава, видния алпинист от Сливенското Туристическо Дружество - Динко Томов, организира подобно нещо за първи път. Това, което си спомням от състезанието беше как накрая толкова бях “ударил стената”, че стоях седнал на един камък дълго време, за да се съвзема и продължа. Тогава вече се занимавах с ориентиране и това беше по-скоро част от физическата ми подготовка.
Но ако трябва да се върна на първото ми голямо планинско състезание то беше на Боровец - Държавен Шампионат за младежи. Може би 2002-ра г. За първи път заставах на стартовата линия с истински конкуренти без да знам кой, кой е и без да знам своите възможности спрямо тях.
Успях да спечеля. Най-комичното от това състезание беше това, че в тези среди никой не ме беше виждал и конкурентите ми бяха помолили съдиите да ми поискат личната карта за да удостоверя, че наистина съм в правилната възрастова група.
От тогава не съм спирал и винаги, когато имах възможност участвах на подобни състезания.
Ти започваш своята кариера с ориентирането, където постигна исторически успехи. Кой беше преломният момент, в който реши да тестваш границите си и в „чистото“ планинско бягане и ултрамаратоните?
Да, моят спорт и до ден днешен си остава ориентирането и постиженията ми там са много по-големи (за мен) от постиженията ми в планинското бягане. Ориентирането е спорт, който ако искаш да практикуваш професионално не става с това да живееш на едно място и да ходиш до планината да се подготвяш. Трябва да пътуваш постоянно по лагери и да обикаляш различни места с налични карти за ориентиране.
В края на професионалната си кариера по ориентиране живеех с един огромен куфар, местейки се от едно място на друго. 2014-та година вече бях постигнал по-голяма част от целите си в ориентирането и реших, че искам да продължа да се състезавам в планината, но да не трябва да пътувам толкова. Планинското бягане беше на-естествената трансформация и до ден днешен не съжалявам за това свое решение. Открих един нов свят, запознах се много нови хора и продължих да правя любимото си нещо. Да бягам сред природата.
Ориентиране срещу Бягане: Как опитът ти в ориентирането ти помогна да станеш толкова ефективен бегач в пресечен терен и кое от двете ти носи по-голямо удоволствие днес?
Това са много различни спортове, но в някои моменти са поставени на една основа - спорт за издръжливост в пресечен терен.
Ориентирането за разлика от планинското бягане се ограничава до 100 мин. бягане, но определено ти дава една много добра основа. Много по-силов спорт е, защото понякога тези 100 мин. бягаш изцяло в тежък терен без пътища и пътеки. Също така те учи да спускаш места, след което и най-техничната пътека ти се струва лесна.
Но и двете ми носят огромно удоволствие по различен начин и не мога да кажа, че едното е по-любимо от другото.
В България си печелил почти всичко, но кои са твоите „топ 3“ състезания у нас? Има ли трасе, което винаги те кара да се връщаш, независимо от натоварения ти график?
За мен техничните и тежки трасета са били винаги любими. Но ако трябва да изброя няколко състезания те ще са:
• Балканиада - Централен балкан
• Пирин Екстрийм
• Мальовица Скай Рън
• Хайдушки пътеки – Карандила
Когато говорим за състезания в чужбина, кой старт в международен план определяш като най-красив и същевременно най-жесток като терен?
О, има много такива. Тук трябва да развенчаем един мит, че “по-леките" трасета са по-лесни. Всяко трасе може да е много трудно. Зависи колко бързо го бягаш. Но може би ако трябва да дам едно състезание, което е наистина трудно то е “Кима” в Италия.
Ако трябва да избереш само едно място в света, където да бягаш за удоволствие, без класиране и без хронометър, кое би било то?
Когато бягам за удоволствие нямам нужда от състезание. Обичам да съм сам в природата, а не заобиколен от стотици души. Като човек израстнал в сливенския балкан, пътеките на Карандила си остават любимо място, може би защото все по-рядко ги посещавам. Там бих бягал отново и отново. А ако мога да добавя и условия то буха изглеждали така: Късна есен с много паднали листа по пътеките. Дъждовно време, хлъзгави камъни и мъгла в горната част на планината.
С присъединяването на Кирил Николов – Дизела към SPORT DEPOTСпорт Депо продължаваме да изграждаме общност от хора, които не просто спортуват, а вдъхновяват останалите да бъдат по-активни, по-смели и по-близо до природата.
Добре дошъл в семейството на SPORT DEPOTСпорт Депо, Кирил Николов – Дизела!
