Водени от любов към природата и желание да вдъхновят повече хора за приключения на открито, SPORT DEPOT създадоха проекта „ДОМ В ПЛАНИНАТА“. В рамките на тази широкомащабна инициатива SPORT DEPOT ще се погрижи за различни български хижи и хората, посветили се на тези места. Мисията на „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ е да приобщи все повече хора около притегателната сила на планината и спорта. А първият обект, който получава подкрепа и нова визия, е хижа „Плевен“. Там от доста време нещо се случва. Макар и в процес на създаване, една част вече е готова и ние искаме да ви разкажем какъв е бил пътят, по който любимата хижа е стигнала до настоящата си трансформация.
След почти година подготвителни и конструктивни дейности хижа „Плевен“ има „нови дрехи“ – няколко великолепни рисунки покриват главната част на фасадата и две от вътрешните стени. Изображението на външната стена съдържа скрито послание, което най-точно се обрисува с думите: „Добре дошли в техния дом!“. То подканва всички да прегърнат идеята, че са едновременно гости и домакини в планината, уважавайки природата и всички нейни обитатели.
Как е протекъл целият процес, какви са били трудностите, но и приятните и забавни моменти, попитахме Албена Костадинова от SPORT DEPOT, художника Иво Илиев–Yeto и настоящия стопанин на хижа „Плевен“ – Данаил Петков-Дидо:.
За колко време реализирахте проекта?
Албена Костадинова: Все още е в процес на случване. От първия ни разговор с Дидо, досега е минала вече година, като до финализирането вероятно ще отнеме още поне 6 месеца. През този период имаше доста перипетии, паузи и стартове, различни идеи. Като цяло процесът ни научи на много, така че да сме по-ефективни с всеки следващ проект.
Иво Илиев–Yeto: Рисунката на фасадата ми отне близо 14 дни, имайки предвид, че зимно време денят е кратък и времето за работа е доста по-ограничено. Изрисуването на интериора също ще се вмести предполагам в 13-14 дни. Разбира се, това се отнася само до моята работа. Скелето например беше предварително доставено и сглобено, няма как да работя без това.
Колко човека бяха замесени в изпълнението?
Албена Костадинова: Количеството няма значение, а само колко голямо желание имаме да се случи. (усмихва се)
Иво Илиев–Yeto: Рисувах сам, но се радвах на подкрепата на хората, стопанисващи хижата, както и на „двигателите“ на проекта от SPORT DEPOT. (също ни дарява с усмивка)
Какви бяха реакциите на случайно преминаващите туристи/планинари по време на рисуването?
Иво Илиев–Yeto: Имаше много интересни реакции на случайно преминаващи хора. В един от уикендите дойде група, съставена от деца и катерачи, която беше водена от Иван Мутафчиев, алпиец и художник. Когато видяха рисунката на Северен Джендем във фоайето, започнаха оживени разговори – говореха си за този ръб, за онзи ръб. Обсъждаха къде има маршрути за катерене.
Постепенно разговорите преминаха в посока откъде идват имената на ръбовете и така станах слушател на изключително интересна история откъде идва името на единия ръб на Северен Джендем. Той се нарича Благо и е кръстен на Благой Янев, стар алпинист, който имал преживелици в Балкана. Веднъж се загубил, замръкнал и в огромна виелица едва успял да стигне до хижа Тъжа. Там обаче хижарката опитала да го стопли с топла вода – нещо, което не е правилно. В крайна сметка той оцелял, но се наложила ампутация на краката му. Действието се развило някъде през 60-те години. Човекът бил толкова запален планинар, че след това с протези отново започнал да прави преходи и „изчезвал“ съвсем сам в Балкана за 4-5 дни, като така докарвал сериозни притеснения на жена си.
Като цяло хората много се кефят, като виждат рисунките, а за мен това е като признание, че съм хванал характера на планината. На тази рисунка на Северен Джендем гледам малко като на портрет и искам да е максимално точен. Идеята ми е да нарисувам тези ръбове така, че да има добавена стойност за хората, които идват.
Данаил Петков-Дидо: Рисунките се получават много красиви и тепърва ще има реакции – когато всичко е готово и отвън се махне скелето.
Има ли граница на температурата, при която не може да се рисува?
Иво Илиев–Yeto: Да, препоръките, които се отнасят за боите, са за работа до минимална температура от 5-8 градуса. Когато се рисува навън, има технически изисквания, които трябва да се спазват, с цел устойчивост на рисунката.
И при мен, що се отнася до температурите, също е нещо такова – като стане студено, мога да изляза добре екипиран, но като съм неподвижен цял ден, намалява работоспособността ми. Скоро имаше един ден с температура от 3-4 градуса и грееше слънчице, така че можех да рисувам, но когато то се скрие, вече не е възможно да работя.
Промени ли се нещо в проекта от първоначалната идея до финалния резултат? Какво го наложи?
Албена Костадинова: От началото, до сега имаше много промени на идеята, на изпълнението и т.н. Някои бяха свързани с времевия ресурс, други – свързани с комуникацията между различните страни, доуточняването на потребностите на хижарите. В процеса на напасване концепцията за рисунката претърпя промяна няколко пъти, но всичко е добре, когато завършва добре. (усмихва се)
Данаил Петков-Дидо: За едната картина ние с Иво решихме да изобразява връх Ботев и Северен Джендем. И така, както той го рисува 1:1, става много красиво, а ще има и описания на основните катерачни маршрути. Правим го за хората, за да видят, че това тук е катерачен обект Северен Джендем, защото много хора ме питат – някой качва ли се, как може да се качва от там и т.н. И на всички катерещи хора ще им бъде много интересно с описанията на самите маршрути.
Разбрахте ли нещо ново за мястото/за планината, нещо което досега не сте разбирали или не сте забелязвали?
Албена Костадинова: Проектът ми помогна да надникна в „кухнята“ на хижарската работа, буквално и преносно. Всички романтични суперлативи за работата в планината придобиха малко по-човешки образ. Припомних си колко е хубаво да си с приятели сред природата и да се чувстваш у дома на чуждо място.
Иначе за планината и мястото – през последната година го посетих няколко пъти във връзка с проекта и вече познавам добре всяко дърво и парапет по лятната пътека. Наскоро научих за близките срещи на хижарите с един мечок и за „домашните“ лисици, които обичат да отмъкват екипировката на палаткуващите туристи. С нетърпение очаквам среща с вторите.
Иво Илиев–Yeto: Научих много истории от хората, които идват, от хижаря, от другите хора, които работят в хижата. Но предпочитам да предоставя на Дидо възможността да ви разкаже повече за хижата. Колкото до района, знам например, че има мечки – за доказателство гледах видео от преди 2 месеца, в което се вижда мечка на плочките пред хижата. Но мечките сега спят… (смее се)
Като художник, вниманието ми бе привлечено от интересен стенопис в столовата, който Дидо е „реставрирал“ – освежил е около него и стои много хубаво.
Данаил Петков-Дидо: За мен няма изненади, защото аз съм на хижа „Плевен“ вече 30 години, като от 7 години съм управител. Но може би ще е интересно за хората да споделя част от историята на хижата, за която разполагаме с Летопис.
Идеята за изграждане на хижа в Централна Стара планина възниква през 1964 г. Освен големият поток туристи, друга причина е фактът, че между „Амбарица“ и връх Ботев няма друга хижа, която да облекчи прехода. През 1965 г. се определя настоящото място за строеж, съобразено с наличните водоизточници. С начинанието се заема „хижестроителен“ комитет, а работата е възложена на ГУСВ (строителни войски), поделение 1810-Плевен. Хижата е открита на 14 ноември 1971 година. След това строителните работи продължават. През 1974 г. се прави копка на втората сграда. През същата година с помощта на Горско стопанство „Ново село“ и бригадирски труд на работниците от ОС на БТС е направена просека за ски писта и е построен първият малък ски влек. Постепенно легловата база на хижата се увеличава и през 1979 г. достига 300 места. В началото на 80-те години през хижата годишно преминават 26 000 туристи.
Изградихте ли специална връзка с мястото? Ще ни споделите ли?
Иво Илиев–Yeto: Толкова много свикнах тук! Мисля, че мога да остана. Постепенно започнах да се чувствам като у дома си. Гледам, като има много хора, да отивам и да мятам по едно дърво в печката, да не изстива салонът. Свикнах и аз да се грижа за това място присърце.
Случи ли се нещо изненадващото по време на рисуването?
Иво Илиев–Yeto: За жалост, а може би е по-добре, не е имало нещо неочаквано или изненадващо. Рисуването върви добре, а и както казах, аз вече привикнах към това място.
Данаил Петков-Дидо: Всичко върви „странно“. (смее се) Той Иво си стана част от нас. Ще си го вземем, а и той не бърза да си ходи. Пък и имаме много стени за рисуване. (смее се)
Всичко за проекта „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ може да намерите на нашия сайт и в каналите ни в социалните мрежи.
Източник: 360mag
