Ние използваме бисквитки. Продължавайки да използвате нашия сайт, Вие се съгласявате с това. Запознайте се с Политиката за използване на бисквитките.

Инна Ефтимова: Стремя се към лични резултати в Токио, нямам търпение да изпитам емоцията на Игрите

Лекоатлетката Инна Ефтимова вече е изпълнила една своя цел – да участва на Олимпийските игри в Токио. Спринтьорката е благодарна, че има възможността да представи страната ни за втори път на Олимпиада след дебюта си в Пекин през 2008 година. Инна ще участва в спринтовете на 100 и 200 метра, а целта ѝ е максимално добро представяне и постигане на лични резултати.

С кариера с много победи и медали Инна доказва, че е родена победителка. По думите ѝ вкусът на победата е опияняващ, а цветът – златен. За Инна леката атлетика е емоция и адреналин, а рисуването, което е другата нейна голяма любов и чрез което проправя професионалния си път, е спокойствие и удоволствие. 

Инна третира неуморно, подготвя се и психологически за участието си в Игрите. След като пет години преследва тази цел устремено и усърдно, с постоянство и дисциплина спринтьорката се отправя към Токио, за да покаже на какво е способна.

Предстои ти Олимпиада, какви са очакванията? 

След като останах на косъм от участие на Олимпийските игри в Рио през 2016-а, си поставих за цел да участвам в Токио. Тази Олимпиада е много чакана и желана и въпреки извънредните мерки, нямам търпение да усетя емоцията на Игрите. 

Трябваше да премина през много препятствия през последните пет години, за да стигна там, където съм днес. Щастлива съм и благодарна, че имам възможността да представям родината си за втори път на Олимпиада - 13 години след първото ми участие на Игрите в Пекин. Това, към което се стремя, са лични резултати и в двата спринта.

На Балканиадата едва две стотни не ти стигнаха за титлата на 100 метра, но пък подобри личния си рекорд. Колко е силен човек личи именно в такива моменти. Какво си казваш в мигове на малшанс? 

Понякога и една стотна решава победата в спринта, буквално едно премигване. Направих най-доброто си бягане за сезона и в двата спринта именно там, което ми даде увереност за Олимпиадата. Няма да крия, че бях разочарова от второто място, защото винаги излизам на пистата само с една цел – победата. 

Травмите, трудностите и тежките моменти в кариерата на всеки спортист не са една и две. При теб също е така и все пак се връщаш отново. Какво те води, каква е мотивацията да продължиш напред? 

Имала съм много травми през годините, но с времето се научаваш да се справяш с тях и дори ставаш по-силен психически. Именно травма ми попречи да участвам на последните Олимпийски игри. В този момент си поствах за цел да участвам в Токио. Преследвах тази цел устремено и работих усърдно, поради което пет години по-късно стягам багажа за Токио.

Освен физически в спорта е важно атлетът да бъде подготвен и психологически. Каква е психологическата ти подготовка, каква е тежестта ѝ и как преминава тя? 

В началото на 2020 година се запознах с Иво Маринов, с когото и до днес работим върху психологическата ми подготовка. За един професионален спортист психическата подготовка е толкова важна, колкото и физическата. Подобрих представянето си на пистата значително и се чувствам много по-стабилна психически. Както и в тренировъчния процес, всичко се постига с много труд, отдаденост и последователност. 

А екипировката, на какви обувки и облекло залагаш в тренировките? 

Пробвала съм доста спортни марки през годините, но определено съм фен на Nike. Харесвам моделите им заради комфорта и качеството на изработка, а и са винаги в крак с модата. 

Имаш титли от редица състезания и форуми. Какъв е цветът и вкусът на успеха за теб? 

Определено съм родена за победител. Винаги съм имала състезателен дух и съм се стремяла към победата. Вкусът на победата е като наркотик, искаш още и още. Кара те да работиш все повече, за да усетиш отново това опияняващо удовлетворение, а цветът е винаги златен.

Казахме цветът, защото рисуването е другата ти голяма любов, а родителите ти са художници. Как изостави изкуството и стартира в леката атлетика? 

Не бих казала, че съм изоставила рисуването. То винаги е било част от моя живот. Избрах да се фокусирам върху атлетиката в определен момент. Започнах да тренирам лека атлетика в училище, бях в 5-и клас. На следващата година участвах в първото си индивидуално състезание и спечелих златен медал на 60 м. От този момент знаех, че това е, с което искам да се занимавам. Успоредно завърших колеж по изобразителни изкуства, а по-късно и степен бакалавър на специалност „Графичен дизайн“.

Но все пак рисуването ти е в кръвта, завършила си графичен дизайн, какви са проектите ти понастоящем? 

Преди 4 години открих собствен бранд – „Артина“, за ръчно рисувани аксесоари и кецове. Доставя ми удоволствие хората да оцветяват ежедневието си с моето изкуство. Планирам неговото разрастване в бъдеще. 

С какво помага рисуването на леката атлетика и обратно – леката атлетика на рисуването? 

Атлетиката е адреналинът и емоцията, от която имам нужда, а с рисуването разпускам и се изразявам себе си. Дава ми спокойствие и удовлетворение. Няма нищо по-хубаво от това да твориш, с изключение победите на пистата. Моите Ин и Ян, моят свят.